Там ми е мястото
На пръсти тихо се прокрадвам
по ръбчето на твоето съзнание.
Мълчиш… Дали те изненадвам?
Не, няма как да съм в изгнание!...
Изпълвам всичко, засиявам,
на мислите ти в вихъра танцувам,
отстъпвам леко и взривявам
сърцето ти... И знам, че те вълнувам!
Ти помниш пръстите в косите,
със нежност вплетени в къдрици,
смехът, витаещ там в очите –
онези, пълните с искрици…
Вървим смълчани в тишината…
Това ни стига, и за мен е ясно,
че в твоето сърце, в душата ти,
е моят дом... И там ми е и мястото!
Веси_Еси (Еси)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еси Всички права запазени
Сърдечни поздрави, мила Веси! Обичам да те чета! Други думи са излишни!
