20 авг. 2016 г., 19:17

Татуировка

1.6K 1 6

Татуирах си револвер на рамото,

Но не мога да стрелям с него.

Татуирах си сърце на гърдите,

Но то отказва да тупти.

Стискам с две ръце чашата,

И не гледам как в нея капят сълзи.

 

Нося бомбе и черни очила,

Никой не може да ме познае,

Нося болка и черна тъга,

Никой не трябва да знае.

 

Татуирах си лък и стрела,

Но не мога да стрелям с тях.

Татуирах си обич, сила, красота,

Но никой не може да ги види.

А чашата е пълна с много печал,

И твърде малко уиски.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Накова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...