20.08.2016 г., 19:17

Татуировка

1.6K 1 6

Татуирах си револвер на рамото,

Но не мога да стрелям с него.

Татуирах си сърце на гърдите,

Но то отказва да тупти.

Стискам с две ръце чашата,

И не гледам как в нея капят сълзи.

 

Нося бомбе и черни очила,

Никой не може да ме познае,

Нося болка и черна тъга,

Никой не трябва да знае.

 

Татуирах си лък и стрела,

Но не мога да стрелям с тях.

Татуирах си обич, сила, красота,

Но никой не може да ги види.

А чашата е пълна с много печал,

И твърде малко уиски.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...