Татуирах си револвер на рамото,
Но не мога да стрелям с него.
Татуирах си сърце на гърдите,
Но то отказва да тупти.
Стискам с две ръце чашата,
И не гледам как в нея капят сълзи.
Нося бомбе и черни очила,
Никой не може да ме познае,
Нося болка и черна тъга,
Никой не трябва да знае.
Татуирах си лък и стрела,
Но не мога да стрелям с тях.
Татуирах си обич, сила, красота,
Но никой не може да ги види.
А чашата е пълна с много печал,
И твърде малко уиски.
© Ваня Накова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
