3 нояб. 2010 г., 21:43  

С въглен...

2.3K 0 58

Преди раздялата да обявим,

у нас отдавна всичко е изстинало.

Превърнал се е огънят на дим,

не може вече до небе да стигне.

 

Не може в облак да се претвори,

като дъждец отново да се върне...

Една любов, когато догори,

сама изписва края си – със въглен..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силно и затрогващо! Поздрави!
  • Старая се, Безжичен.
    Благодаря за искрените думи!
    Поздрав!
  • Много рядко чета любовна поезия (как да го правя след Яворов!)... Но когато го направя, знам, че е за стойностен поет. Прочетох много от нещата ти и мога да кажа: "Интересно е при теб".
  • Късно те видях, Таня.
    Благодаря за милите чувства към мен.
    И аз те чета с удоволствие...
  • Ще те препрочитам, до като се завърнеш отново, Прекраснице!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...