3 нояб. 2010 г., 21:43  

С въглен...

2.3K 0 58

Преди раздялата да обявим,

у нас отдавна всичко е изстинало.

Превърнал се е огънят на дим,

не може вече до небе да стигне.

 

Не може в облак да се претвори,

като дъждец отново да се върне...

Една любов, когато догори,

сама изписва края си – със въглен..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силно и затрогващо! Поздрави!
  • Старая се, Безжичен.
    Благодаря за искрените думи!
    Поздрав!
  • Много рядко чета любовна поезия (как да го правя след Яворов!)... Но когато го направя, знам, че е за стойностен поет. Прочетох много от нещата ти и мога да кажа: "Интересно е при теб".
  • Късно те видях, Таня.
    Благодаря за милите чувства към мен.
    И аз те чета с удоволствие...
  • Ще те препрочитам, до като се завърнеш отново, Прекраснице!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...