Nov 3, 2010, 9:43 PM  

С въглен...

  Poetry » Love
2.2K 0 58

Преди раздялата да обявим,

у нас отдавна всичко е изстинало.

Превърнал се е огънят на дим,

не може вече до небе да стигне.

 

Не може в облак да се претвори,

като дъждец отново да се върне...

Една любов, когато догори,

сама изписва края си – със въглен..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силно и затрогващо! Поздрави!
  • Старая се, Безжичен.
    Благодаря за искрените думи!
    Поздрав!
  • Много рядко чета любовна поезия (как да го правя след Яворов!)... Но когато го направя, знам, че е за стойностен поет. Прочетох много от нещата ти и мога да кажа: "Интересно е при теб".
  • Късно те видях, Таня.
    Благодаря за милите чувства към мен.
    И аз те чета с удоволствие...
  • Ще те препрочитам, до като се завърнеш отново, Прекраснице!!!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...