3.11.2010 г., 21:43  

С въглен...

2.2K 0 58

Преди раздялата да обявим,

у нас отдавна всичко е изстинало.

Превърнал се е огънят на дим,

не може вече до небе да стигне.

 

Не може в облак да се претвори,

като дъждец отново да се върне...

Една любов, когато догори,

сама изписва края си – със въглен..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силно и затрогващо! Поздрави!
  • Старая се, Безжичен.
    Благодаря за искрените думи!
    Поздрав!
  • Много рядко чета любовна поезия (как да го правя след Яворов!)... Но когато го направя, знам, че е за стойностен поет. Прочетох много от нещата ти и мога да кажа: "Интересно е при теб".
  • Късно те видях, Таня.
    Благодаря за милите чувства към мен.
    И аз те чета с удоволствие...
  • Ще те препрочитам, до като се завърнеш отново, Прекраснице!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...