телефонно
Островърхо настъпи моментът
да съм днес ослепяла от спомени,
„телефонно" да вярвам във теб
и да стихвам след всяко „свободно"...
Презареждам ранените истини -
те ми светят в очите - от упор.
Избледнели прашинки в съдбите ни
днес във мене тежат като укор.
Вкочанена тревога се ражда
във ума ми, в душата ми, в мен.
И почти телефонно ти казвам:
„Здравей!" И почти... "Добър ден!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Христова Все права защищены
