gerrda (Геновева Христова)
408 4496
22 мар. 2008 г., 18:53

телефонно 

  Поэзия » Другая
4.0 / 8
790 0 13
Островърхо настъпи моментът
да съм днес ослепяла от спомени,
„телефонно" да вярвам във теб
и да стихвам след всяко „свободно"...
Презареждам ранените истини -
те ми светят в очите - от упор.
Избледнели прашинки в съдбите ни
днес във мене тежат като укор.
Вкочанена тревога се ражда
във ума ми, в душата ми, в мен.
И почти телефонно ти казвам:
„Здравей!" И почти... "Добър ден!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Все права защищены

Предложения

Ещё произведения »