22.03.2008 г., 18:53 ч.

телефонно 

  Поезия » Друга
707 0 13
 

Островърхо настъпи моментът

да съм днес ослепяла от спомени,

„телефонно" да вярвам във теб

и да стихвам след всяко „свободно"...

 

 

Презареждам ранените истини -

те ми светят в очите - от упор.

Избледнели прашинки в съдбите ни

днес във мене тежат като укор.

 

 

Вкочанена тревога се ражда

във ума ми, в душата ми, в мен.

И почти телефонно ти казвам:

„Здравей!"  И почти...  "Добър ден!"

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??