Mar 22, 2008, 6:53 PM

телефонно

  Poetry » Other
907 0 13
 

Островърхо настъпи моментът

да съм днес ослепяла от спомени,

„телефонно" да вярвам във теб

и да стихвам след всяко „свободно"...

 

 

Презареждам ранените истини -

те ми светят в очите - от упор.

Избледнели прашинки в съдбите ни

днес във мене тежат като укор.

 

 

Вкочанена тревога се ражда

във ума ми, в душата ми, в мен.

И почти телефонно ти казвам:

„Здравей!"  И почти...  "Добър ден!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрави
  • "...Презареждам ранените истини..."
    Колко ли енергия сме похабили...
    Истините са много и различни, колкото хората
    Поздрав!
  • "Презареждам ранените истини -
    те ми светят в очите - от упор."
    Браво!!! Аплодисменти!!! Хубав стих!
  • "Презареждам ранените истини -

    те ми светят в очите - от упор."

    Аплодисменти!

  • Айде да е "Добър вечер", че докато
    намеря време да прочета, то стана време да лягам
    Много ми хареса!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...