gerrda (Геновева Христова)
408 4501
Mar 22, 2008, 6:53 PM

телефонно 

  Poetry » Other
705 0 13
 

Островърхо настъпи моментът

да съм днес ослепяла от спомени,

„телефонно" да вярвам във теб

и да стихвам след всяко „свободно"...

 

 

Презареждам ранените истини -

те ми светят в очите - от упор.

Избледнели прашинки в съдбите ни

днес във мене тежат като укор.

 

 

Вкочанена тревога се ражда

във ума ми, в душата ми, в мен.

И почти телефонно ти казвам:

„Здравей!"  И почти...  "Добър ден!"

© Геновева Христова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??