Ти идваш (посветено)
Ти идваш -
самотно цвете
от ледника на вечността.
В извивката на мисълта
поникваш.
За устните напукани,
за жадните ръце,
по-чакана
от божията милост.
Ти идваш
във един банален свят,
облечен траурно
от мрамора на дните...
в оскъдицата-светлина
(сред хиляди илюзии
с прекършен врат)
и му даряваш
своята амнистия.
Ти идваш -
най-голямата мечта...
издигаш храм
в безсънието на мечтите.
Последното въже -
небесен дар
за бесене
или за стълба към звездите...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
