Feb 26, 2014, 9:44 PM

Ти идваш (посветено)

  Poetry » Love
1.5K 3 15

Ти идваш -
самотно цвете
от ледника на вечността.
В извивката на мисълта
поникваш.
За устните напукани,
за жадните ръце,
по-чакана
от божията милост.
Ти идваш
във един банален свят,
облечен траурно
от мрамора на дните...
в оскъдицата-светлина
(сред хиляди илюзии
с прекършен врат)
и му даряваш
своята амнистия.
Ти идваш -
най-голямата мечта...
издигаш храм
в безсънието на мечтите.
Последното въже -
небесен дар
за бесене
или за стълба към звездите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво
  • Благодаря ти, Райна! Това е отдавна публикуван текст и това е причината да не забележа посещението ти. Трогнат съм неимоверно. Малцина биха казали толкова хубави думи за написаното от мен.

    С най-топли чувства: Младен Мисана
  • Благодаря ви от сърце Ласка и Радко, че прочетохте и одобрихте този текст!

    Желая ви весело прекарване на остатъка от седмицата!: Мисана
  • Слънчев поздрав за мъдрото послание!
  • Много хубаво!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....