Ти идваш (посветено)
Ти идваш -
самотно цвете
от ледника на вечността.
В извивката на мисълта
поникваш.
За устните напукани,
за жадните ръце,
по-чакана
от божията милост.
Ти идваш
във един банален свят,
облечен траурно
от мрамора на дните...
в оскъдицата-светлина
(сред хиляди илюзии
с прекършен врат)
и му даряваш
своята амнистия.
Ти идваш -
най-голямата мечта...
издигаш храм
в безсънието на мечтите.
Последното въже -
небесен дар
за бесене
или за стълба към звездите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
