И човекът си отива.
Всяко нещо що е живо,
ще тлее - там,
отвъд белите граници.
Нищо не е вечно.
Най-вече човекът,
и неговите вопли,
шепоти в мрака,
мечти неизживени,
шансове пропилени.

Не е толкова страшно,
всъщност, знаеш ли?
Да си отидеш.
Да те няма.
Да заспиш,
и от клетката ти тленна
да се освободиш.
Всяко нещо що диша,
ще тлее отвъд белите простори.

Тихо е навън: тъмни облаци
обвили са небесния простор,
навярно някой освободил
се е от тоз затвор.

Ситни капчици дъжд заваляха,
падайки, те се сливаха със земята...