24.03.2017 г., 5:00

Тленност

584 0 0

И човекът си отива.
Всяко нещо що е живо,
ще тлее - там,
отвъд белите граници.
Нищо не е вечно.
Най-вече човекът,
и неговите вопли,
шепоти в мрака,
мечти неизживени,
шансове пропилени.

Не е толкова страшно,
всъщност, знаеш ли?
Да си отидеш.
Да те няма.
Да заспиш,
и от клетката ти тленна
да се освободиш.
Всяко нещо що диша,
ще тлее отвъд белите простори.

Тихо е навън: тъмни облаци
обвили са небесния простор,
навярно някой освободил
се е от тоз затвор.

Ситни капчици дъжд заваляха,
падайки, те се сливаха със земята...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Посветено на човек, който си отиде твърде рано от този свят...

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...