Mar 24, 2017, 5:00 AM

Тленност 

  Poetry » Free verse, Other
328 0 0

И човекът си отива.
Всяко нещо що е живо,
ще тлее - там,
отвъд белите граници.
Нищо не е вечно.
Най-вече човекът,
и неговите вопли,
шепоти в мрака,
мечти неизживени,
шансове пропилени.

Не е толкова страшно,
всъщност, знаеш ли?
Да си отидеш.
Да те няма.
Да заспиш,
и от клетката ти тленна
да се освободиш.
Всяко нещо що диша,
ще тлее отвъд белите простори.

Тихо е навън: тъмни облаци
обвили са небесния простор,
навярно някой освободил
се е от тоз затвор.

Ситни капчици дъжд заваляха,
падайки, те се сливаха със земята...

© Нина Чалъкова All rights reserved.

Посветено на човек, който си отиде твърде рано от този свят...

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??