17 апр. 2010 г., 00:20

Триптих

1.1K 0 4

Свих се като малка черна дупка.

През невидими пролуки

наблюдавам света около мен,

умирам и се раждам всеки ден -

еволюция на празнотата.

 

     *            *            *

 

Ръцете ми сочат към тебе.

Бели са очите ми от самота.

Отгоре ми пада небето,

за да скрие тази грозота,

в която живея.

 

     *            *             *

 

Нямам какво да ти дам, освен

любов, напълно изкривена

от такива като теб - божества.

Искам да знам докога

ще бъда жертвен агнец.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Адриана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...