17 апр. 2010 г., 00:20

Триптих

1.1K 0 4

Свих се като малка черна дупка.

През невидими пролуки

наблюдавам света около мен,

умирам и се раждам всеки ден -

еволюция на празнотата.

 

     *            *            *

 

Ръцете ми сочат към тебе.

Бели са очите ми от самота.

Отгоре ми пада небето,

за да скрие тази грозота,

в която живея.

 

     *            *             *

 

Нямам какво да ти дам, освен

любов, напълно изкривена

от такива като теб - божества.

Искам да знам докога

ще бъда жертвен агнец.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Адриана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...