Триптих
Свих се като малка черна дупка.
През невидими пролуки
наблюдавам света около мен,
умирам и се раждам всеки ден -
еволюция на празнотата.
* * *
Ръцете ми сочат към тебе.
Бели са очите ми от самота.
Отгоре ми пада небето,
за да скрие тази грозота,
в която живея.
* * *
Нямам какво да ти дам, освен
любов, напълно изкривена
от такива като теб - божества.
Искам да знам докога
ще бъда жертвен агнец.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Адриана Всички права запазени
