17.04.2010 г., 0:20 ч.

Триптих 

  Поезия » Друга
640 0 4

Свих се като малка черна дупка.

През невидими пролуки

наблюдавам света около мен,

умирам и се раждам всеки ден -

еволюция на празнотата.

 

     *            *            *

 

Ръцете ми сочат към тебе.

Бели са очите ми от самота.

Отгоре ми пада небето,

за да скрие тази грозота,

в която живея.

 

     *            *             *

 

Нямам какво да ти дам, освен

любов, напълно изкривена

от такива като теб - божества.

Искам да знам докога

ще бъда жертвен агнец.

© Адриана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??