Свих се като малка черна дупка.
През невидими пролуки
наблюдавам света около мен,
умирам и се раждам всеки ден -
еволюция на празнотата.
* * *
Ръцете ми сочат към тебе.
Бели са очите ми от самота.
Отгоре ми пада небето,
за да скрие тази грозота,
в която живея.
* * *
Нямам какво да ти дам, освен
любов, напълно изкривена
от такива като теб - божества.
Искам да знам докога
ще бъда жертвен агнец.
© Адриана All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
