Apr 17, 2010, 12:20 AM

Триптих 

  Poetry » Other
736 0 4

Свих се като малка черна дупка.

През невидими пролуки

наблюдавам света около мен,

умирам и се раждам всеки ден -

еволюция на празнотата.

 

     *            *            *

 

Ръцете ми сочат към тебе.

Бели са очите ми от самота.

Отгоре ми пада небето,

за да скрие тази грозота,

в която живея.

 

     *            *             *

 

Нямам какво да ти дам, освен

любов, напълно изкривена

от такива като теб - божества.

Искам да знам докога

ще бъда жертвен агнец.

© Адриана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??