Мътна влага полепна в косите...
И дъхът ми измръзна - до вятър.
През безлунните нощи се скитам
като болка, пронизала мрака.
И в небето затъвам - от кал.
Днес звездите обрулени падат
зад мъгливия сивкав овал.
И не стигат искри до земята.
Твойта обич замръзна ли вече?
Във очите ти сякаш е зима...
Устните ти със тиха далечност
пак забравиха моето име. ...