5.12.2007 г., 12:04 ч.

Твойта обич... замръзна 

  Поезия
700 0 23

Мътна влага полепна в косите...

И дъхът ми измръзна - до вятър.

През безлунните нощи се скитам

като болка, пронизала мрака.

И в небето затъвам - от кал.

Днес звездите обрулени падат

зад мъгливия сивкав овал.

И не стигат искри до земята.

Твойта обич замръзна ли вече?

Във очите ти сякаш е зима...

Устните ти със тиха далечност

пак забравиха моето име.

И ръцете измиха отдавна

всеки къс отпечатък от мене...

Знам. Душата ти още е жадна.

А пък нямаш за чакане време.

И те дърпат столики посоки,

с топли длани те милват мечтите...

Разстояния - неми... безоки...

Щом далеч съм, забравяш очите ми.

Обичта ти изстина ли вече?

Звездопадните мисли заспаха?

Чужди думи и чужди копнежи

в сънищата ти ме крадяха

и през прага нахлу тишина.

Между нас - мълчаливо безбрежие...

Колко обич в една самота

се побира? А умираща нежност?

И кога всички думи разкъсват,

озверели от глад за споделяне?

                  ...

Да си взимаш вината е късно.

Прошка рано е да намериш.

© Инна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??