Твойта обич... замръзна
Мътна влага полепна в косите...
И дъхът ми измръзна - до вятър.
През безлунните нощи се скитам
като болка, пронизала мрака.
И в небето затъвам - от кал.
Днес звездите обрулени падат
зад мъгливия сивкав овал.
И не стигат искри до земята.
Твойта обич замръзна ли вече?
Във очите ти сякаш е зима...
Устните ти със тиха далечност
пак забравиха моето име.
И ръцете измиха отдавна
всеки къс отпечатък от мене...
Знам. Душата ти още е жадна.
А пък нямаш за чакане време.
И те дърпат столики посоки,
с топли длани те милват мечтите...
Разстояния - неми... безоки...
Щом далеч съм, забравяш очите ми.
Обичта ти изстина ли вече?
Звездопадните мисли заспаха?
Чужди думи и чужди копнежи
в сънищата ти ме крадяха
и през прага нахлу тишина.
Между нас - мълчаливо безбрежие...
Колко обич в една самота
се побира? А умираща нежност?
И кога всички думи разкъсват,
озверели от глад за споделяне?
...
Да си взимаш вината е късно.
Прошка рано е да намериш.
© Инна All rights reserved.
