Тя знае за теб
Романтично пристъпва нощта,
позаметнала рокля на хълбок,
със походка на лека жена,
но във всъщност съвсем недостъпна.
Устни алени - сякаш Моне
е изсипал без свидност кармина,
със коси неприбрани в боне
и очи на дълбока падина.
А ти, ако тръгнеш след нея
не гони я, недей да препускаш,
тя не може сама да живее,
тя не може сама да осъмне.
Но избира - не мъжки очи,
потъмнели от похот нахална,
в лавандулата гола върви,
а сърцето ѝ бие на сляпо.
Етерично пристъпва нощта -
ако ти си вървял подир нея,
окъпи я в студена роса,
остави я, тя знае за тебе!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
" Етерично пристъпва нощта -
