Романтично пристъпва нощта,
позаметнала рокля на хълбок,
със походка на лека жена,
но във всъщност съвсем недостъпна.
Устни алени - сякаш Моне
е изсипал без свидност кармина,
със коси неприбрани в боне
и очи на дълбока падина.
А ти, ако тръгнеш след нея
не гони я, недей да препускаш,
тя не може сама да живее,
тя не може сама да осъмне. ...