14 нояб. 2007 г., 06:49

Тъжен спомен

4.6K 0 11
 

Тъжен спомен

                                             ( за моята майка)

 

Сълзите гърлото ми стягат,
в устата мъката горчи.
Дори не мога да заплача,
плахо в нищото впервам очи...

 

Ръцете ми тежат като олово,
стоя с едва изправена глава,
опитвам се да стана, но отново,
безжизнени са моите крака.

 

Тишината ме блъска в ушите,
тежка и зловеща тишина.
А ти преди минути промълви ми:
- Отивам си чедо! Оставаш сама...

 

После се отпусна на моето рамо,
протегнах ръка, отчаяно те прегърнах.
А сърцето ми казваше: "Сбогом мамо"!
и тягостен студ ме обгърна.

 

Сега те виждам в съня, като наяве
и винаги си млада и красива.
Изгубих теб и обичта ти мамо,
но за мен оставаш, завинаги жива...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Деличева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...