14 нояб. 2007 г., 06:49

Тъжен спомен

4.6K 0 11
 

Тъжен спомен

                                             ( за моята майка)

 

Сълзите гърлото ми стягат,
в устата мъката горчи.
Дори не мога да заплача,
плахо в нищото впервам очи...

 

Ръцете ми тежат като олово,
стоя с едва изправена глава,
опитвам се да стана, но отново,
безжизнени са моите крака.

 

Тишината ме блъска в ушите,
тежка и зловеща тишина.
А ти преди минути промълви ми:
- Отивам си чедо! Оставаш сама...

 

После се отпусна на моето рамо,
протегнах ръка, отчаяно те прегърнах.
А сърцето ми казваше: "Сбогом мамо"!
и тягостен студ ме обгърна.

 

Сега те виждам в съня, като наяве
и винаги си млада и красива.
Изгубих теб и обичта ти мамо,
но за мен оставаш, завинаги жива...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Деличева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....