Nov 14, 2007, 6:49 AM

Тъжен спомен

  Poetry » Other
4.6K 0 11
 

Тъжен спомен

                                             ( за моята майка)

 

Сълзите гърлото ми стягат,
в устата мъката горчи.
Дори не мога да заплача,
плахо в нищото впервам очи...

 

Ръцете ми тежат като олово,
стоя с едва изправена глава,
опитвам се да стана, но отново,
безжизнени са моите крака.

 

Тишината ме блъска в ушите,
тежка и зловеща тишина.
А ти преди минути промълви ми:
- Отивам си чедо! Оставаш сама...

 

После се отпусна на моето рамо,
протегнах ръка, отчаяно те прегърнах.
А сърцето ми казваше: "Сбогом мамо"!
и тягостен студ ме обгърна.

 

Сега те виждам в съня, като наяве
и винаги си млада и красива.
Изгубих теб и обичта ти мамо,
но за мен оставаш, завинаги жива...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Деличева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...