14 янв. 2010 г., 09:41

Тъкмо

939 0 16
И тъкмо нещо понаучиш,
и почнеш да разбираш,
поотредиш деца и внуци –
и трябва да умираш.

И с тебе всичко ще умре,
и вече няма утре.
И тъкмо времето да спре –
и някой го побутне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И тъкмо времето да спре –
    и някой го побутне.

    ти ли - нас, ние ли - тебе...
    благодаря!
  • ех, Райсън...стих, който плаче и се смее.
    и аз.
  • Бре, че разтегливо е това понятие Време, бре!
    Тогава защо не си поиграем с него на... ластик?

    Ето за това те харесвам, Райсън!
  • така е с времето-тъкмо...
  • Отново си много прав!Пожелавам ти никога да не се поврежда онзи двигател, който те побутва и така, поне до сто!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...