Тъкмо
и почнеш да разбираш,
поотредиш деца и внуци – и трябва да умираш.
И с тебе всичко ще умре,
и вече няма утре.
И тъкмо времето да спре –
и някой го побутне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
