14.01.2010 г., 9:41

Тъкмо

933 0 16
И тъкмо нещо понаучиш,
и почнеш да разбираш,
поотредиш деца и внуци –
и трябва да умираш.

И с тебе всичко ще умре,
и вече няма утре.
И тъкмо времето да спре –
и някой го побутне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И тъкмо времето да спре –
    и някой го побутне.

    ти ли - нас, ние ли - тебе...
    благодаря!
  • ех, Райсън...стих, който плаче и се смее.
    и аз.
  • Бре, че разтегливо е това понятие Време, бре!
    Тогава защо не си поиграем с него на... ластик?

    Ето за това те харесвам, Райсън!
  • така е с времето-тъкмо...
  • Отново си много прав!Пожелавам ти никога да не се поврежда онзи двигател, който те побутва и така, поне до сто!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...