Jan 14, 2010, 9:41 AM

Тъкмо

Poetry » Other

932 0 16

И тъкмо нещо понаучиш,
и почнеш да разбираш,
поотредиш деца и внуци – и трябва да умираш.

И с тебе всичко ще умре,
и вече няма утре.
И тъкмо времето да спре –
и някой го побутне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ananel (Нелиса)

И тъкмо времето да спре –
и някой го побутне.

ти ли - нас, ние ли - тебе...
благодаря!

2010-01-20T19:38:59+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

ех, Райсън...стих, който плаче и се смее.
и аз.

2010-01-18T14:04:39+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Бре, че разтегливо е това понятие Време, бре!
Тогава защо не си поиграем с него на... ластик?

Ето за това те харесвам, Райсън!

2010-01-14T22:41:52+02:00
geowid (Георги Видинов)

така е с времето-тъкмо...

2010-01-14T22:23:33+02:00
ВаняИ (Ваня Иванова)

Отново си много прав!Пожелавам ти никога да не се поврежда онзи двигател, който те побутва и така, поне до сто!

2010-01-14T22:20:28+02:00