ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
184 1251
18 нояб. 2010 г., 02:48

Угасналият фар 

  Поэзия
1016 0 7

 

 УГАСНАЛИЯТ  ФАР

 

Опитвам се с какво ли не  да те сравня,

но ти не си конфекция, а уникат. 

А може би си... неугасваща главня,

останала завинаги без дупликат.

 

Когато слънцето престане да блести,

отново търся онзи чудно нежен фар

с надеждата, че точно там ме чакаш ти.

Но няма  фар, а само... пепел от пожар.

 

Сега единствено сърцето ми гори,

запалено от спомена незабравим.

Главнята не угасна, но и тя дори

не може да запали фар непоправим.

 

© Христо Запрянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Стоиш, изгубил фара в мрака
    да светне пак с надежда чакаш.
    Една негаснеща жарава
    душата топли - не изтлява.

    Привет, Христо!
  • Щастлив е човека,който е притежавал уникат!!!За това си заслужава да се живее!!!
  • За фара в нас, който не угасва, за светлото в живота ни, което ни прави по-силни и за стойността на спомените - живите въглени в годините зад гърба ни, са моите аплодисменти, Христо!
  • Хубаво пишеш... изчистено, и като смисъл, и като форма, Христо. Барона
  • Хубаво е всеки да има по един фар, който да показва пътя на изгубилите се в мъглата!
    Сърдечен поздрав!

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=150580
  • ;(радваш,Ицо
  • Фарът - прекрасна метафора...носи спасение...както и светлината... помага на хората да преодолеят болката и да намерят щастието си...!!!
    "Сега единствено сърцето ми гори,
    запалено от спомена незабравим.
    Главнята не угасна, но и тя дори
    не може да запали фар непоправим."
Предложения
: ??:??