Угасналият фар
УГАСНАЛИЯТ ФАР
Опитвам се с какво ли не да те сравня,
но ти не си конфекция, а уникат.
А може би си... неугасваща главня,
останала завинаги без дупликат.
Когато слънцето престане да блести,
отново търся онзи чудно нежен фар
с надеждата, че точно там ме чакаш ти.
Но няма фар, а само... пепел от пожар.
Сега единствено сърцето ми гори,
запалено от спомена незабравим.
Главнята не угасна, но и тя дори
не може да запали фар непоправим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Запрянов Всички права запазени
