Угасналият фар

Poetry

1.2K 0 7

УГАСНАЛИЯТ ФАР

Опитвам се с какво ли не да те сравня,

но ти не си конфекция, а уникат.

А може би си... неугасваща главня,

останала завинаги без дупликат.

Когато слънцето престане да блести,

отново търся онзи чудно нежен фар

с надеждата, че точно там ме чакаш ти.

Но няма фар, а само... пепел от пожар.

Сега единствено сърцето ми гори,

запалено от спомена незабравим.

Главнята не угасна, но и тя дори

не може да запали фар непоправим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora (Красимир Тенев)

Стоиш, изгубил фара в мрака
да светне пак с надежда чакаш.
Една негаснеща жарава
душата топли - не изтлява.

Привет, Христо!

2011-01-19T10:03:18+02:00
rumiana (Румяна )

Щастлив е човека,който е притежавал уникат!!!За това си заслужава да се живее!!!

2010-11-28T16:04:15+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

За фара в нас, който не угасва, за светлото в живота ни, което ни прави по-силни и за стойността на спомените - живите въглени в годините зад гърба ни, са моите аплодисменти, Христо!

2010-11-20T22:29:42+02:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Хубаво пишеш... изчистено, и като смисъл, и като форма, Христо. Барона

2010-11-18T14:47:25+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Хубаво е всеки да има по един фар, който да показва пътя на изгубилите се в мъглата!
Сърдечен поздрав!

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=150580

2010-11-18T10:04:50+02:00