5 июн. 2007 г., 13:12

Утрин 

  Поэзия
644 0 5
Вървя под утринното слънце
и вдишвам аромата на деня.
Как чудно е да знаеш, че живееш,
че пак си се събудил от съня!
Вървя и свиркам си една,
тъй стара песничка с уста,
за миг забравила света
със цялата му суета.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Все права защищены

Предложения
: ??:??