5.06.2007 г., 13:12 ч.

Утрин 

  Поезия
532 0 5


                                      Вървя под утринното слънце
                                      и вдишвам аромата на деня.
                                      Как чудно е да знаеш, че живееш,
                                      че пак си се събудил от съня!
                                      Вървя и свиркам си една,
                                      тъй стара песничка с уста,
                                      за миг забравила света
                                      със цялата му суета.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??