30 окт. 2009 г., 20:28

В нереалното пространство на утопията

798 0 1

Планина от гръмогласен смях издигната -

по нея колeла от въртящи се сънища.

Прозява се легло от самота,

върху което аз все спя и сънувам дъга от тишина.


Изолиран вятър си път проправя

през листа и сняг във празен вакуум...

Лодка от надежда, пълна с тишина,

в която град на сладостта строят две преплетени тела.


Ров от съвест, изпъчен остро пред море,

небоящ се от водата, крееща в гняв.

А къщата на глупостта, застинала в небе,

чака гости... С блясък на звезда ги приласкава.


Обитава неизвестното туптящо в ритъм бърз

сърце, скрито в празнота просторна.

Земните жита от илюзии избледнели са

и моли се истина измамата да е сега.


От екота на нейната молитва страх болезнен

се поражда във застинало убежище

за мъртвите сърца - изящни и проклети -

бълващи неосъзнати спомени от минали лета...


Капят капки притеснителни надежди в техните души,

от които този свят прелива и изчезва

в нереалното пространство на утопията,

топлеща душите на надеждите в безкрая...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хубав, но малко попретрупан текст. а липсата на заглавие е причината да бъде подминаван.

    (ред)а, вече си има име

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....