Бяло е. Светло е.
И не боли.
Сянката следва ме.
Както преди.
Срещам се с хора
и с времена.
И се прибирам,
без тях, у дома.
Искам. Желая.
Вкус
на любов и живот.
Виждам. Небето...
Пришпорвам деня.
Форма и цвят.
Звуци и аромат.
И аз сред тях.
Място избирам.
Вече без страх.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
