Бяло е. Светло е.
И не боли.
Сянката следва ме.
Както преди.
Срещам се с хора
и с времена.
И се прибирам,
без тях, у дома.
Искам. Желая.
Вкус
на любов и живот.
Виждам. Небето...
Пришпорвам деня.
Форма и цвят.
Звуци и аромат.
И аз сред тях.
Място избирам.
Вече без страх.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
