Бяло е. Светло е.
И не боли.
Сянката следва ме.
Както преди.
Срещам се с хора
и с времена.
И се прибирам,
без тях, у дома.
Искам. Желая.
Вкус
на любов и живот.
Виждам. Небето...
Пришпорвам деня.
Форма и цвят.
Звуци и аромат.
И аз сред тях.
Място избирам.
Вече без страх.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
