20 апр. 2010 г., 21:58

Вече знам...

755 0 20

 

 

 

 

                               В   Е   Ч   Е       З   Н   А   М . . .

         ________________________________________

 

 

 

                              Не знаех, че и друго е потребно...

                              Да продължим детството си.

                              Ала кое дете би се досетило,

                              че всяко сърце остарява?

 

 

                              Не знаех, че и друго е потребно...

                              Да продължим младостта си.

                              Ала кой младеж би се досетил,

                              че всяко сърце остарява?

 

 

                              Не знаех, че и друго е потребно...

                              Да продължим зрелостта си.

                              Ала кой зрял човек би се досетил,

                              че всяко сърце остарява?

 

 

                              Вече знам какво е потребно!

                              Но е безкрайно късно.

                              Точно когато...

                              И капчица Време не ми е останала.

 

 

 

 

                              2010 г.

 

 

 

                                                             Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Борджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Селвер!
    Дай, Боже, лирическия ми герой да има още "капчици Време"...
    Съкровение си !!!
  • Признателен съм, Таня, Боби, за мъдрите коментари.
    Бъдете...
  • Мойте уважения към мъдрата ти творба, Вик, но още не ти е започнало обратното броене! Не бързай да зануляваш брояча... хубавото тепърва предстои! Поздрав
  • Никогане е късно да приемем, че младостта е винаги в нас!
  • Благодаря ви, Весела, Водолея, Никол, Ачо.
    Признателен съм за вдъхновяващите ви коментари!
    Здравейте всички !!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....