20 апр. 2010 г., 21:58

Вече знам...

756 0 20

 

 

 

 

                               В   Е   Ч   Е       З   Н   А   М . . .

         ________________________________________

 

 

 

                              Не знаех, че и друго е потребно...

                              Да продължим детството си.

                              Ала кое дете би се досетило,

                              че всяко сърце остарява?

 

 

                              Не знаех, че и друго е потребно...

                              Да продължим младостта си.

                              Ала кой младеж би се досетил,

                              че всяко сърце остарява?

 

 

                              Не знаех, че и друго е потребно...

                              Да продължим зрелостта си.

                              Ала кой зрял човек би се досетил,

                              че всяко сърце остарява?

 

 

                              Вече знам какво е потребно!

                              Но е безкрайно късно.

                              Точно когато...

                              И капчица Време не ми е останала.

 

 

 

 

                              2010 г.

 

 

 

                                                             Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Борджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Селвер!
    Дай, Боже, лирическия ми герой да има още "капчици Време"...
    Съкровение си !!!
  • Признателен съм, Таня, Боби, за мъдрите коментари.
    Бъдете...
  • Мойте уважения към мъдрата ти творба, Вик, но още не ти е започнало обратното броене! Не бързай да зануляваш брояча... хубавото тепърва предстои! Поздрав
  • Никогане е късно да приемем, че младостта е винаги в нас!
  • Благодаря ви, Весела, Водолея, Никол, Ачо.
    Признателен съм за вдъхновяващите ви коментари!
    Здравейте всички !!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...