20.04.2010 г., 21:58

Вече знам...

751 0 20

 

 

 

 

                               В   Е   Ч   Е       З   Н   А   М . . .

         ________________________________________

 

 

 

                              Не знаех, че и друго е потребно...

                              Да продължим детството си.

                              Ала кое дете би се досетило,

                              че всяко сърце остарява?

 

 

                              Не знаех, че и друго е потребно...

                              Да продължим младостта си.

                              Ала кой младеж би се досетил,

                              че всяко сърце остарява?

 

 

                              Не знаех, че и друго е потребно...

                              Да продължим зрелостта си.

                              Ала кой зрял човек би се досетил,

                              че всяко сърце остарява?

 

 

                              Вече знам какво е потребно!

                              Но е безкрайно късно.

                              Точно когато...

                              И капчица Време не ми е останала.

 

 

 

 

                              2010 г.

 

 

 

                                                             Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Селвер!
    Дай, Боже, лирическия ми герой да има още "капчици Време"...
    Съкровение си !!!
  • Признателен съм, Таня, Боби, за мъдрите коментари.
    Бъдете...
  • Мойте уважения към мъдрата ти творба, Вик, но още не ти е започнало обратното броене! Не бързай да зануляваш брояча... хубавото тепърва предстои! Поздрав
  • Никогане е късно да приемем, че младостта е винаги в нас!
  • Благодаря ви, Весела, Водолея, Никол, Ачо.
    Признателен съм за вдъхновяващите ви коментари!
    Здравейте всички !!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...