Apr 20, 2010, 9:58 PM

Вече знам...

  Poetry
752 0 20

 

 

 

 

                               В   Е   Ч   Е       З   Н   А   М . . .

         ________________________________________

 

 

 

                              Не знаех, че и друго е потребно...

                              Да продължим детството си.

                              Ала кое дете би се досетило,

                              че всяко сърце остарява?

 

 

                              Не знаех, че и друго е потребно...

                              Да продължим младостта си.

                              Ала кой младеж би се досетил,

                              че всяко сърце остарява?

 

 

                              Не знаех, че и друго е потребно...

                              Да продължим зрелостта си.

                              Ала кой зрял човек би се досетил,

                              че всяко сърце остарява?

 

 

                              Вече знам какво е потребно!

                              Но е безкрайно късно.

                              Точно когато...

                              И капчица Време не ми е останала.

 

 

 

 

                              2010 г.

 

 

 

                                                             Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Селвер!
    Дай, Боже, лирическия ми герой да има още "капчици Време"...
    Съкровение си !!!
  • Признателен съм, Таня, Боби, за мъдрите коментари.
    Бъдете...
  • Мойте уважения към мъдрата ти творба, Вик, но още не ти е започнало обратното броене! Не бързай да зануляваш брояча... хубавото тепърва предстои! Поздрав
  • Никогане е късно да приемем, че младостта е винаги в нас!
  • Благодаря ви, Весела, Водолея, Никол, Ачо.
    Признателен съм за вдъхновяващите ви коментари!
    Здравейте всички !!!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...