Apr 20, 2010, 9:58 PM

Вече знам...

  Poetry
754 0 20

 

 

 

 

                               В   Е   Ч   Е       З   Н   А   М . . .

         ________________________________________

 

 

 

                              Не знаех, че и друго е потребно...

                              Да продължим детството си.

                              Ала кое дете би се досетило,

                              че всяко сърце остарява?

 

 

                              Не знаех, че и друго е потребно...

                              Да продължим младостта си.

                              Ала кой младеж би се досетил,

                              че всяко сърце остарява?

 

 

                              Не знаех, че и друго е потребно...

                              Да продължим зрелостта си.

                              Ала кой зрял човек би се досетил,

                              че всяко сърце остарява?

 

 

                              Вече знам какво е потребно!

                              Но е безкрайно късно.

                              Точно когато...

                              И капчица Време не ми е останала.

 

 

 

 

                              2010 г.

 

 

 

                                                             Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Селвер!
    Дай, Боже, лирическия ми герой да има още "капчици Време"...
    Съкровение си !!!
  • Признателен съм, Таня, Боби, за мъдрите коментари.
    Бъдете...
  • Мойте уважения към мъдрата ти творба, Вик, но още не ти е започнало обратното броене! Не бързай да зануляваш брояча... хубавото тепърва предстои! Поздрав
  • Никогане е късно да приемем, че младостта е винаги в нас!
  • Благодаря ви, Весела, Водолея, Никол, Ачо.
    Признателен съм за вдъхновяващите ви коментари!
    Здравейте всички !!!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...