21 окт. 2011 г., 12:33

Вечно момче

1.5K 0 37

На Йован(сина ми)

 

 

 

Мило мое и Вечно момче,

не написах за тебе поема,

той - животът и така си тече,

кой каквото може ще взема.

Той животът ще бъде свиреп,

като звяр ще разкъсва душата,

ти бъди му свещица – отпред-

дръж за него в ръка светлината.

Той животът ще бъде жесток,

ти вземи нежността на скалите.

Галопирай, бъди еднорог

с оня светъл копнеж във очите.

Ти бъди като топлия дъжд-

меко падай дори от високо

и когато израснеш във мъж

остани си момче светлооко.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николина Милева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...