Oct 21, 2011, 12:33 PM

Вечно момче

  Poetry
1.5K 0 37

На Йован(сина ми)

 

 

 

Мило мое и Вечно момче,

не написах за тебе поема,

той - животът и така си тече,

кой каквото може ще взема.

Той животът ще бъде свиреп,

като звяр ще разкъсва душата,

ти бъди му свещица – отпред-

дръж за него в ръка светлината.

Той животът ще бъде жесток,

ти вземи нежността на скалите.

Галопирай, бъди еднорог

с оня светъл копнеж във очите.

Ти бъди като топлия дъжд-

меко падай дори от високо

и когато израснеш във мъж

остани си момче светлооко.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Милева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...