Oct 21, 2011, 12:33 PM

Вечно момче 

  Poetry
1317 0 37

На Йован(сина ми)

 

 

 

Мило мое и Вечно момче,

не написах за тебе поема,

той - животът и така си тече,

кой каквото може ще взема.

Той животът ще бъде свиреп,

като звяр ще разкъсва душата,

ти бъди му свещица – отпред-

дръж за него в ръка светлината.

Той животът ще бъде жесток,

ти вземи нежността на скалите.

Галопирай, бъди еднорог

с оня светъл копнеж във очите.

Ти бъди като топлия дъжд-

меко падай дори от високо

и когато израснеш във мъж

остани си момче светлооко.

© Николина Милева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??