21.10.2011 г., 12:33

Вечно момче

1.5K 0 37

На Йован(сина ми)

 

 

 

Мило мое и Вечно момче,

не написах за тебе поема,

той - животът и така си тече,

кой каквото може ще взема.

Той животът ще бъде свиреп,

като звяр ще разкъсва душата,

ти бъди му свещица – отпред-

дръж за него в ръка светлината.

Той животът ще бъде жесток,

ти вземи нежността на скалите.

Галопирай, бъди еднорог

с оня светъл копнеж във очите.

Ти бъди като топлия дъжд-

меко падай дори от високо

и когато израснеш във мъж

остани си момче светлооко.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Милева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...