На Йован(сина ми)
Мило мое и Вечно момче,
не написах за тебе поема,
той - животът и така си тече,
кой каквото може ще взема.
Той животът ще бъде свиреп,
като звяр ще разкъсва душата,
ти бъди му свещица – отпред-
дръж за него в ръка светлината.
Той животът ще бъде жесток,
ти вземи нежността на скалите.
Галопирай, бъди еднорог
с оня светъл копнеж във очите.
Ти бъди като топлия дъжд-
меко падай дори от високо
и когато израснеш във мъж
остани си момче светлооко.
© Николина Милева Всички права запазени