21 oct 2011, 12:33

Вечно момче 

  Poesía
1318 0 37

На Йован(сина ми)

 

 

 

Мило мое и Вечно момче,

не написах за тебе поема,

той - животът и така си тече,

кой каквото може ще взема.

Той животът ще бъде свиреп,

като звяр ще разкъсва душата,

ти бъди му свещица – отпред-

дръж за него в ръка светлината.

Той животът ще бъде жесток,

ти вземи нежността на скалите.

Галопирай, бъди еднорог

с оня светъл копнеж във очите.

Ти бъди като топлия дъжд-

меко падай дори от високо

и когато израснеш във мъж

остани си момче светлооко.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??