9 мар. 2010 г., 13:27

Високото

1.1K 0 4


Обичам те...
И не, не те познавам...
Обичам те...
Не питай ме за смисъл -
душата ми,
вълна разбита в пяна,
завръща се
в морето на мечтите.
Обичам те
и нямам обяснение
дали те пуснах,
ти ли се промъкна...
Но знам,
че не е мимолетно,
така ще е,
докато съмва.
Обичам те,
усмихвам се за двама -
сърцето ми без теб
е мъртва птица.
Сега летя,
сега съм неподвластна.
Високото
не е недостижимо...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...