Високото
Обичам те...
И не, не те познавам...
Обичам те...
Не питай ме за смисъл -
душата ми,
вълна разбита в пяна,
завръща се
в морето на мечтите.
Обичам те
и нямам обяснение
дали те пуснах,
ти ли се промъкна...
Но знам,
че не е мимолетно,
така ще е,
докато съмва.
Обичам те,
усмихвам се за двама -
сърцето ми без теб
е мъртва птица.
Сега летя,
сега съм неподвластна.
Високото
не е недостижимо...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
