14 июн. 2024 г., 22:19

Внимание, поет на хоризонта

759 7 7

Да се изкажа…, ако някой пита,

поет съм сред поетите и крал,

и слушам само вярната си свита,

без нея все едно не съм живял.

 

На вечната си форма ще заложа,

читател си и ще го понесеш,

чух Господ да ми дума: „Мили, Боже,

велик си!“, значи другото е леш.

 

На камък казват нищо не отива,

но аз на моя, дялан от гранит,

ще пиша и след мен да ви е криво,

че съм превзел духовния ви бит.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Чакърова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Георги и Ники!
  • Аплодисменти от сърце.
    Поздравявам те.
  • Много ми хареса, Краси!
    Жалко, че не е в предизвикателството!
  • Емиле, много интересна тема си задал и реших да я уважа по свой начин. Сериозно казано, с усмивка по-лесно се понася реалността Петър плет плете .., стига си чел бе, човече - не може да наваксаш за няколко поколения... Благодаря ви!
  • Това вероятно е за конкурс. Ами поет: словоблудец. Играе си с думите, и с дамите. Оскар Уайлд го е казал, но кой да чете. Затова България роди само няколко велики поета, които всички оплюха и предадоха приживе. А сега ги хвалим и им носим цветя на паметниците. Затова нямаме Робърт Бърнз и Уолтър Скот, и Достоевски нямаме, и Марсел Пруст също. Защото няма кой да чете, но пък много пишат. Между другото, наскоро четох, че някои наричали Георги Господинов източноевропейски Пруст. Що за подигравка и гъзолизане! Самочувствие имаме обаче - до небето. Нищо, че треперим от страх, да не ни откраднат имането - думите… Но нищо - нека е хумористично. 😊

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...