14.06.2024 г., 22:19

Внимание, поет на хоризонта

773 7 7

Да се изкажа…, ако някой пита,

поет съм сред поетите и крал,

и слушам само вярната си свита,

без нея все едно не съм живял.

 

На вечната си форма ще заложа,

читател си и ще го понесеш,

чух Господ да ми дума: „Мили, Боже,

велик си!“, значи другото е леш.

 

На камък казват нищо не отива,

но аз на моя, дялан от гранит,

ще пиша и след мен да ви е криво,

че съм превзел духовния ви бит.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Георги и Ники!
  • Аплодисменти от сърце.
    Поздравявам те.
  • Много ми хареса, Краси!
    Жалко, че не е в предизвикателството!
  • Емиле, много интересна тема си задал и реших да я уважа по свой начин. Сериозно казано, с усмивка по-лесно се понася реалността Петър плет плете .., стига си чел бе, човече - не може да наваксаш за няколко поколения... Благодаря ви!
  • Това вероятно е за конкурс. Ами поет: словоблудец. Играе си с думите, и с дамите. Оскар Уайлд го е казал, но кой да чете. Затова България роди само няколко велики поета, които всички оплюха и предадоха приживе. А сега ги хвалим и им носим цветя на паметниците. Затова нямаме Робърт Бърнз и Уолтър Скот, и Достоевски нямаме, и Марсел Пруст също. Защото няма кой да чете, но пък много пишат. Между другото, наскоро четох, че някои наричали Георги Господинов източноевропейски Пруст. Що за подигравка и гъзолизане! Самочувствие имаме обаче - до небето. Нищо, че треперим от страх, да не ни откраднат имането - думите… Но нищо - нека е хумористично. 😊

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...