14.06.2024 г., 22:19

Внимание, поет на хоризонта

760 7 7

Да се изкажа…, ако някой пита,

поет съм сред поетите и крал,

и слушам само вярната си свита,

без нея все едно не съм живял.

 

На вечната си форма ще заложа,

читател си и ще го понесеш,

чух Господ да ми дума: „Мили, Боже,

велик си!“, значи другото е леш.

 

На камък казват нищо не отива,

но аз на моя, дялан от гранит,

ще пиша и след мен да ви е криво,

че съм превзел духовния ви бит.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Георги и Ники!
  • Аплодисменти от сърце.
    Поздравявам те.
  • Много ми хареса, Краси!
    Жалко, че не е в предизвикателството!
  • Емиле, много интересна тема си задал и реших да я уважа по свой начин. Сериозно казано, с усмивка по-лесно се понася реалността Петър плет плете .., стига си чел бе, човече - не може да наваксаш за няколко поколения... Благодаря ви!
  • Това вероятно е за конкурс. Ами поет: словоблудец. Играе си с думите, и с дамите. Оскар Уайлд го е казал, но кой да чете. Затова България роди само няколко велики поета, които всички оплюха и предадоха приживе. А сега ги хвалим и им носим цветя на паметниците. Затова нямаме Робърт Бърнз и Уолтър Скот, и Достоевски нямаме, и Марсел Пруст също. Защото няма кой да чете, но пък много пишат. Между другото, наскоро четох, че някои наричали Георги Господинов източноевропейски Пруст. Що за подигравка и гъзолизане! Самочувствие имаме обаче - до небето. Нищо, че треперим от страх, да не ни откраднат имането - думите… Но нищо - нека е хумористично. 😊

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...