Да се изкажа…, ако някой пита,
поет съм сред поетите и крал,
и слушам само вярната си свита,
без нея все едно не съм живял.
На вечната си форма ще заложа,
читател си и ще го понесеш,
чух Господ да ми дума: „Мили, Боже,
велик си!“, значи другото е леш.
На камък казват нищо не отива,
но аз на моя, дялан от гранит,
ще пиша и след мен… да ви е криво,
че съм превзел духовния ви бит.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
Петър плет плете .., стига си чел бе, човече - не може да наваксаш за няколко поколения... Благодаря ви!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
