П.Й. (По Йо)
8 0
15 сент. 2021 г., 18:53

Време 

  Поэзия » Философская
448 0 5

Колкото и ще да бяга
пак ще хване прах
ронливата одежда
от някогашен бал.

Стига търсил си искра
в изтлели въглени.
Няма да намериш бели
ризите в мухлясъл скрин.

 

Oтчаян сън за помощ
отчаяно ще спиш.
Но мисълта за утрешното слънце
пробужда те след миг.

 

И в последен устрем
към забрава
нагоре ще се извъртиш
„Виж, небето!
То все също си остава!“
Да,
но небето вечно е, нали?
А ти?
Вечността кога въобще
ще можеш да си позволиш?
 

© По Йо Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??